Декоративна стъклария на бутилки

Стъклото, в чистата си форма, е прозрачен, относително здрав, твърд, по същество инертен и биологически неактивен материал, който може да бъде оформен в много гладка непропусклива повърхност. Тези качества водят до множество употреби на стъклото. Стъклото обаче е крехко и се чупи на остри парчета. Тези свойства могат да се модифицират или дори да се променят напълно с добавянето на други съставки или чрез топлинна обработка.

Стъклата са хомогенни аморфни материали, произвеждани обикновено при бързо охлаждане на подходящ разтопен вискозен материал, при което не се оставя време за образуването на подредена кристална решетка. Стъклата могат да бъдат направени от много материали, въпреки че обикновено се използват само няколко вида.

Обикновеното стъкло се състои предимно от аморфен силициев диоксид (SiO2), химичното съединение, образуващо кварца или, в поликристалната си форма, пясъка. Чистият кварц има точка на топене около 2000 °C, така че две други съставки се добавят към пясъка при производството на стъкло. Едната е натриев (Na2CO3) или калиев карбонат (K2CO3), който понижава точката на топене до около 1000 °C. Содата обаче прави стъклото водоразтворимо, което явно е нежелателно, така че се добавя трети компонент, вар (калциев оксид, CaO), която възстановява неразтворимостта във вода.